и едва ли има нужда да изброяваме всички клиширани активности. Затова този път ти предлагаме нещо по-различно. Този месец дегустираме литература. Съчетаваме пет книги от любимите „Колибри“ с пет вина, които им пасват като реплика, която се помни и след последната страница. А когато винената чаша и хартиените страници заговорят на един и същ език, тогава зимата спира да бъде студена и става уютна.
Ако има вино, което бихме открили в дома на Джей Гетсби, това би било просеко Valdobbiadene - искрящо, леко и елегантно. Фините му балончета приличат на онези легендарни партита, които никой не помни трезво, но всички цитират с носталгия. Ароматите на бяла праскова, зелена ябълка и цветни нюанси имат същата невинна измама като персонажите на Фицджералд - сладост, която крие по-дълбока тъга. Идеалното съчетание за романите, които блестят на повърхността, но реално се настаняват за дълго в ума и върху сърцето.
Ризлингът не е за всички. Нито Гюнтер Грас. Това сухо немско бяло вино е точно толкова многопластово, колкото непримиримите страници на „Кучешки години“ - висока киселинност, цитруси, зелени ябълки, минерални нотки и характер, който не желае да угажда на всекиго. Това е вино за дълги размисли и за онези книги, които няма как да прочетеш на един дъх. Те изискват време и внимание. И точно това ги прави значими.
Пиното на Patriarche е като самата Саган: ефирно, интелигентно и опасно приятно. В чашата - сочни червени плодове, малини, свежест и типичната френска деликатност, която също като главните героини на двата романа, умее да манипулира с чар. Това вино се пие бавно и предразполага за летен daydreaming насред студа на януари.
Череши и малини, розов грейпфрут, екзотични нотки, свежест и хъс - точно като героите на Хемингуей (и като самия него), „изгубеното поколение“, което обикаля Европа в търсене на смисъл, но по-често намира само чаша алкохол в ръка. Розето на Patriarche е привидно леко, но изобщо не му липсва характер. Всъщност точно като теорията на айсберга, разработена от легендарния американски писател. Колкото повече четеш и отпиваш, толкова повече откриваш.
Българската сира на Zaara е топла, слънчева и щедра, точно като пейзажите в култовия роман „Извън Африка“. Не е нужно да летиш до Кения, когато можеш да я почувстваш през вино със зрели сини сливи, черни плодове, сладки подправки и щипка тъмен шоколад. Всяка глътка носи хоризонт - широко, меко, почти съзерцателно усещане.
За още винени предложения последвай wine.goguide.bg.